Welcome

ME is the other part of your sick-YOU.
Feel free to explore ME.
Be my Guest.

петък, 6 май 2011 г.

Пролетно БРАНЕ

Последните няколко дни опознавам себе си.
Стигнах до извод, че не да мога да живея без 2-3 дни в седмицата, в които да правя само ART.
Защото ART e дори брането на охлюви, броенето на мушичките по тревистата поляна, приготвянето на охлюви, полу-подпалването на къщата, многочасовото драскане на фантастични вселенски спасителки върху бял скицник с маркери и флумастерчета, слушането на музика или дори блеенето в огледалото.
Охлюви, охлюви, охлюви.
Чувствам се охлю-убийца, припомняйки си как ги лашкам в тенджерата с вряща вода...
Признавам, докато приготвях част от тях очаквах в кухнята да  влезе зоо-полиция и  да ме закопчее за някое дръвче, да си паса трева. И така докато някой (тръгнал на лов за Габриели) не реши да ме "набере", да ме сложи в една "торба" , старателно да ме измие под ледената струя и да ме напъха гола-голеничка в тенджерата с вряла вода. После да си ме сготви с подправки, да си ме хапне и да ме изачка.
ИУ!
.................................................................
Освен,че обрахме охлювите от близката поляна до прекрасното езеро  .. на всичко отгоре почти подпалихме къщата, опушихме кухнята за близо 2 месеца, и изхвърлихме вече въгленовите слузести създания  в кофата.
Нищо де, имаме запас за 2 месеца, така или иначе, а "фермата" е на 3-4 преки оттук.
ХА-ХА-ХА
Anyway! Тhey are so deli! U better try that!
Напомнят ми за мидите от мидената ферма на Калиакра и Каварна...
Бих мълчала много тук. Който е ходил - ЗНАЕ!
Който не е ходил - да ходи, че да знае!
С тях се сещам за горещото лято, което ме гони до зори в мелодичен ритъм от роботи, летящи чинии, непознати галактики, падащи звезди, луни, вълни, цигулки , пианo, минава през контрабас, поема по баира отново с бор-машината и спира на ъгъла да си почине с песента на сутрешните чайки. После тотално замира и наподобява вода.
.......................................................................................................
Уикендът ми започва прекрасно - 03.54am, будна, надраскала съм 5 листа от скицника с лица на жени, воини, спасителки и вестителки.
Отново.
Свеждам ролята на жената до минимум, защото вече взима да ми писва колко райско-безгрешни сме.
Усещам, че почти не съм слагала нищо в устата си днес и въпреки времето, което прекарах в драскане, и оцветяване на женски фигури, не усещам глад.
Просто защото изкуството засища - сякаш съм изяла цяла пица от семейното меню.
Дори моето да не се вписва в традиционните рамки за изкуство, то е лично.
Всъщност дори грешките можем да наречем "артистични".
Всяко действие, дори противодействие, родено от Теб, от Мен, е вид изкуство.
Ние сме деца на Твореца.
Ние сме Неговото Творчество.
Затова генетично сме унаследили нюха за естетически-красивото и грозното.
Защото грозното също може да се разгледа през красива призма.
Може дори да се пречупи през такава.
Почти нищо смислено нямам да кажа  чрез този постинг.
По-скоро ще те посъветвам да отприщиш първичността у себе си и да заключиш предразсъдъците си в килера на незнанието и непонятността, защото въпреки тъмното небе над главата ми - усешам, че ти усещаш, че пролетта идва.
Любимият ми сезон EVER.
А с идването й навярно и при теб ще дойде нещо ново.
Трудно ми е да се съсредоточа върху снимките, които би трябвало да кача към статията.
Може би защото тестото от пицата достигна до мозъка ми, а клетките ми са твърде изморени, въпреки предстоящата пролетна утрин....
Може би всичко е тишина.

1.The Grass and The Me. Pure блеене . Изкуство. Art

2. Зелената полянка, на която зоо-полицията щеше да ме заклещи. Е ... Ми не е зле полянката, какво й има ?! Art

3.Ври и кипи. Горещо им е. Аз и Мо ги убихме. Ето така щях да завра и аз, ако някой ме беше "набрал" в полянката и после старателно сварил. Нях .... -Е, какво им е? -Е, горещо им е! Art

4. Ох, да, много са вкусни . Just take a look ! Art.

5. Тука пък станаха още по-вкусни, същите си бяха, но .. Art 

6.She1

7. She2

8. She 3

9. She 4

10. She 5


Та... В крайна сметка какво подяволите общо имат жените ми с охлювите ?!
Може би ...... Всички те живеят в мен по един или друг начин, в различни форми и на различни места в самата ми плътна, и безплътна повърхност.
А може би не просто на повърхността, а в дълбочина.
Така, както охлювите оставят своята слуз върху листото - в дълбочина.


11. Ето го и него - Края .
Вижда се, изпълнен със слузести мисли, повърхностни, изкуствени и оставящи след себе си следи.
Аз го сътворих. Понеже свърших. За днес. А в секса свършването е от голямо значение.
Та, да свършвам и с тоя пост, а .
Ами ето, свърших!

Чудя се как свършват охлювите...........................................................
А истинските ХОРА?!


All (mine and nobody's) Yours
Gabriell

сряда, 4 май 2011 г.

Can I have It like that-U got it like that!

Напоследък се убеждавам колко електриково - цветен може да е Животът.
Или по-скоро наелектризиращ!
Дотолкова, че косата ми се наелектризира от всички токови вибрации в ежедневния живот.
Долавям го всякак.
В утрото, което напоследък често посрещах недоспала.
В следобеда, чието слънце ме лъжеше за температурите.
В нощта, която ме заблуждаваше с неоновото си отражение и ароматни бразилски ритми.
В сънищата, които не спира(т)ха да ме препращат от една мисия към друга, всички все електриково - странни.
В пробуждането - всеки път различно, все еднакво.
В протичането на самия живот - странен и все по - неясен.
Напълно оправдавам зодията си. Усещам везните си, клонят към двата полюса.
Наскоро ми предложиха да се явя на кастинг за обещаващ масов проект..
Който несъмнено щеше да ми донесе 'адския успех' .
Именно адски.
Защото не съм готова да излагам себе си пред аудитория, наречена "Цяла България" .
Не съм готова, за мисията си :)
Урокът, който искам да дам е все още ненаучен от мен.
Anyway... Идеята, че съм перфектна за ролята ме кара да се гордея със себе си, че в рамките на безинтересна, комерсиална, "наточена пичка"  с 3 телефона, които не спират да звънят за интимни оферти, visual - тунинг, и парцалки  'Just Cavalli' с животински принт, лимитирано свободно време за приятели (защото такива по принцип нямам, осен тези, с които кълча баджак из нощните чалготеки и бардаци (в преносен и буквален смисъл  ), безброй "неоценени" качества, и амбиции на френски вино - производител :) (мога още много да изброявам, но не съм добра в изброяването на пошлости и ниЗки страсти, затова спирам тук, и без друго всички знаем накъде бия) НЕ СЕ ВПИСВАМ.
И "фииу" ! 
Отделно... Получавайки това примамливо предложение, получавам и друго.
Фрапиращо и спиращо дъха на моменти.
'НЯКОЙ'  ми предложи да ме прави 'звезда' .
wowowowowo!
С ясната мисъл, че звезда ще е тя Габриел, която ще грее не над България, а над 2 континента.
Изрецитира ми се целия план - конспект, по чиито точки  щеше да  протича процесът.
За миг разбрах как са са чуваствали онези "звезди", които са паднали на Земята в точния момент, на точното място, където техния си 'НЯКОЙ" ги открива.
:D
хххахахахахахахаххаххаххахахаххахахаххахахахаххахаххахахахахахахахахахахахахахаха
Да, ама аз нямам нужда да бъда откривана от ''НЯКОЙ'' .
Аз искам да открия себе си, чрез Себе си!
Ок..... Налудничава история.
И не само тази.
Доста от тези баници съм могла да изям, и никога не съм вярвала, че са вкусни.
Не знам какъв е вкусът им, защото така и не съм  си позволявала да ги опитам.
Понякога се чудя дали си струва да съм толкова студена, но хората звучат налудничаво!
Фанатично отчасти и нереално.
Понякога се чудя дали се вписвам в рамките на собствената си толерантност, която опитвам да проповядвам, или само се опитвам.
Понякога мисля, а понякога се измарям да мисля.
Но в едно съм убедена - каквото си пожелаем... Случва се!
И по-добре да сме се обучили да носим на хубаво, защото мислейки си, че не сме готови -можем да пропуснем шанса си.
Но това с пропускането също е поправимо - просто си пожелаваме да не пропускаме и.. не пропускаме!
Така пък се оказва, че сме прекалено стриктни и изпълнителни, доскучава ни, изгубваме способността да сме подвижни в спонтанността, изгубваме и спомена за нея.
Странно нещо е Животът.
Когато искаш светлина идва тъма.
Когато искаш тъмнина - все нещо ти свети...
Balance is what I call a Perfection.
Относно фотосите по-долу ... базирани са  на спонтанността в избора.
Just like that.

1.Sometimes Life is starring at You just like that - with  purple lips, ready to be kissed


2.And sometimes Life is just lke a fake mirror - lake, ready to be а fake - reflection about How perfect our dreams are.. Аnd not ready to be exposed, not at all
                                                                    


 3.So... Although the Lake - the grape is far from sour when there are strawberries. Life is  "mix and match"

 4.And even If You are affraid, but still want it - just go for it. And the fear will become just one of these moments in space

5.And after the fear.. Of course - there is the Light. Rose - light or whatever - light, It's Light. Let it be

6.After All All - don't forget to smile. Aghh - such a cliche, but most important - don't forget to see not only your smile, but others too. Perhaps your spirit is broken smile, that only wait to be seen!


7. Can I have It like that?-U got It like that!


All (mine) Yours
Gabriell