.The 67th street.: Пролетно БРАНЕ

Последните няколко дни опознавам себе си.
Стигнах до извод, че не да мога да живея без 2-3 дни в седмицата, в които да правя само ART.
Защото ART e дори брането на охлюви, броенето на мушичките по тревистата поляна, приготвянето на охлюви, полу-подпалването на къщата, многочасовото драскане на фантастични вселенски спасителки върху бял скицник с маркери и флумастерчета, слушането на музика или дори блеенето в огледалото.
Охлюви, охлюви, охлюви.
Чувствам се охлю-убийца, припомняйки си как ги лашкам в тенджерата с вряща вода...
Признавам, докато приготвях част от тях очаквах в кухнята да влезе зоо-полиция и да ме закопчее за някое дръвче, да си паса трева. И така докато някой (тръгнал на лов за Габриели) не реши да ме "набере", да ме сложи в една "торба" , старателно да ме измие под ледената струя и да ме напъха гола-голеничка в тенджерата с вряла вода. После да си ме сготви с подправки, да си ме хапне и да ме изачка.
ИУ!
.................................................................
Освен,че обрахме охлювите от близката поляна до прекрасното езеро .. на всичко отгоре почти подпалихме къщата, опушихме кухнята за близо 2 месеца, и изхвърлихме вече въгленовите слузести създания в кофата.
Нищо де, имаме запас за 2 месеца, така или иначе, а "фермата" е на 3-4 преки оттук.
ХА-ХА-ХА
Anyway! Тhey are so deli! U better try that!
Напомнят ми за мидите от мидената ферма на Калиакра и Каварна...
Бих мълчала много тук. Който е ходил - ЗНАЕ!
Който не е ходил - да ходи, че да знае!
С тях се сещам за горещото лято, което ме гони до зори в мелодичен ритъм от роботи, летящи чинии, непознати галактики, падащи звезди, луни, вълни, цигулки , пианo, минава през контрабас, поема по баира отново с бор-машината и спира на ъгъла да си почине с песента на сутрешните чайки. После тотално замира и наподобява вода.
.......................................................................................................
Уикендът ми започва прекрасно - 03.54am, будна, надраскала съм 5 листа от скицника с лица на жени, воини, спасителки и вестителки.
Отново.
Свеждам ролята на жената до минимум, защото вече взима да ми писва колко райско-безгрешни сме.
Усещам, че почти не съм слагала нищо в устата си днес и въпреки времето, което прекарах в драскане, и оцветяване на женски фигури, не усещам глад.
Просто защото изкуството засища - сякаш съм изяла цяла пица от семейното меню.
Дори моето да не се вписва в традиционните рамки за изкуство, то е лично.
Всъщност дори грешките можем да наречем "артистични".
Всяко действие, дори противодействие, родено от Теб, от Мен, е вид изкуство.
Ние сме деца на Твореца.
Ние сме Неговото Творчество.
Затова генетично сме унаследили нюха за естетически-красивото и грозното.
Защото грозното също може да се разгледа през красива призма.
Може дори да се пречупи през такава.
Почти нищо смислено нямам да кажа чрез този постинг.
По-скоро ще те посъветвам да отприщиш първичността у себе си и да заключиш предразсъдъците си в килера на незнанието и непонятността, защото въпреки тъмното небе над главата ми - усешам, че ти усещаш, че пролетта идва.
Любимият ми сезон EVER.
А с идването й навярно и при теб ще дойде нещо ново.
Трудно ми е да се съсредоточа върху снимките, които би трябвало да кача към статията.
Може би защото тестото от пицата достигна до мозъка ми, а клетките ми са твърде изморени, въпреки предстоящата пролетна утрин....
Може би всичко е тишина.

1.The Grass and The Me. Pure блеене . Изкуство. Art

2. Зелената полянка, на която зоо-полицията щеше да ме заклещи. Е ... Ми не е зле полянката, какво й има ?! Art

3.Ври и кипи. Горещо им е. Аз и Мо ги убихме. Ето така щях да завра и аз, ако някой ме беше "набрал" в полянката и после старателно сварил. Нях .... -Е, какво им е? -Е, горещо им е! Art