Pl(AT)Form

Бащите сътворяват от дъщерите си мини-богини, владетелки и повелителки на чистотата в  земното кралството/ земния рай/, които след време навярно ще завладеят  чуждо кралство или рай, с уверена походка, и тежки стъпки.
Затова може би харесвам толкова  платформените обувки във всичките им разновидности.

Усещам равнопоставеността между мен и природата, усещам превъзходство там, където има защо да го усещам, и помня, че съм поставена на пиедестал (платформа) от един мъж, дръзнал да си пожелае да ме види НАД НЕЩАТА.
Първите плафторми, които нахлузих  върху девствените си (тогава) ходила, бяха именно закупени в компанията на баща ми.
Бял лак, черна дебееееееела платформа с цвят на въглен.
Табели не помня. Но магазинът беше един от добрите.
Като естет- човек помня каза ми, че не били удобни.

Вярвах, че не е нужно да изглеждат удобни, за да са.
Сега се убеждавам в обратното. Kолкото по- лесно стъпвам, толкова по-лесно завладявам.
И като че ли нямам нужда от остър като секира ток, за да стъпча някой...
Нямам нуждата да тъпча някой!
Вече виждам реална липса на самоувереност у жената, посредством  остротата на тока й.

Дали острият и тънък ток е олицетворение на мечтания остър и кокетен акъл, който липсва у жената, токаща толкова силно и настоятелно върху безмълвния асфалт....
Дали острото токЧЕ е показател за острата липса на душевно електричество у жената....
Или просто червена светлина за крещяша нужда от внимание?
И пак с цената на своята студенина тъпчем асфалта, издаваме дразнещи звуци, ходейки по мрамора, забързано и нервно тропаме по тротоара, чакайки сфетофара да удари зелено...
Общо - взето,взето ни е общо!
Нещо някой/нещо/ назад във времето ни е взел.
А бащите ни  все още се опитват да ни предпазят от пристрастяване към тъпченето....
Защото и те са били тъпкани.
От същия този ток.

От същото това токче.

Накрая стигаме до подметковата платформа.

Там, където сме равни.
Вече сме отъпкали всякакъв сорт почви.
И не е нужно да тъпчем наново.
Защото тежките ни изстрадали стъпки са достатъчни.
Не съм убеденa, че НЕ харесвам дебелите коркови/пластмасови/дървени/гумени/ токове.
Още си нося желанието да потъпча понякога.
:)
И въпреки това НАД НЕЩАТА.