Sinfully Delicious

"She is sinfull!"....
Малко след като се притесних да вляза в мъжката тоалетна на площада "Nyhavn",Копенхаген, забързана изкачвах стълбите към улицата, където Мо ме чакаше...в компанията на двама...мм....представители на мъжкия пол.
Странно как някой може да посмее да отгатне какво пазиш в себе си, без дори  да си му разрешил  да те докосне с поглед!
Мисля че непознатият американец донякъде успя да ме долови.
Мисля обаче, че до голяма степен неосъзнатата ми визия представи безхаберното и празноглаво момиче, което  НЕ живее в мен.
Тук съм склонна да се кискам много...До припадък.
Защото реакцията след сблъсъка със строгата реалност ( че съм безупречно сериозна и дълбока, странна дори и необяснима) е трайна, и в много от случаите болезнена. За събеседника срещу мен.

 Малко преди този сблъсък на култури се натъкнах на странна изливка под формата на пътен знак, визуалиризаща човече хвърлящо сърцето си /или нечие чуждо/, в кошче за боклук.
И тук направих връзката докато вървях до тези 2ма "чужденци" за мен..
Връзката...Че не може да има връзка между мен и мъж от друга култура.
Грешна грешница.
Макар да ненавиждам егото на българския "джентълмен", той си остава онази черупка,  която все още успява да  захлюпи нестабилната ми къщурка.
ХА-ХА.
Въпреки цялата загриженост, която се крие зад студените лица на скандинавците /и останалите мъжки граждани на света/ чувството за онази специфична първична идентичност като че ли надделява.
God damn it!

И да....I am sinfull...Че влязох да пишкам в привидно мъжката тоалетна и почти видях сбръчкания член на датския дядка , че се научих да ям хляб ( храна, която натурално беше изключена от менюто ми в България), че харесвам послания от сорта  " Дай ми сърцето си, за да го хвърля на боклука" , че безрецемонно преминавам през животите на хората, без да влизам в тях.
Поради съображения зе сигурност.
Но....има нещо, което ме озадачава.
И то е !ПОДЯВОЛИТЕ!- откакто стъпих на датска земя не спирам да усещам изпарения от фекалиите на животните .
Навсякъде!
По всяко време!
Навсякъде усещам тази специфична миризма, проверявам си подметките 67 пъти.
Слава Богу, не ми се е случвало да налазя в "блатото".
А може би не подозирам колко съм се омазала !
Смешно е, дори кучето в къщата, в която живея се казва.... АКИ!
.............................................................................................................
Може би трябва да създам парфюм с примеси на фекалии.
Разбира се, това е крайна цел, но със сигурност ще съм неповторима.
Явно просто дебелото черво на Дания е доста дебело!
Относно платформите-  чувствам  се  истински обитател на рая.

Раят на платформите е тук.
Минимал.
Студено.
Тук всичко е хладно.
Красотата не е красота, а естетическо-мини.
Леко грозновата, груба, но с почерк.
Именно затова съм отново sinfull-I like it when it hurts.
Cheerz!