Bath-time stories

Мислех да си измия косата и с нея всички нечистотии по себе си.
Всички заседнали малки въшки, които се разхождаха из главата ми.
Исках просто да сваля дрехите и да се отдам на безмислие, безвремие и безрезервности, безпротивозачатие, бездиетие и безлюбовие.
Имах намерението наистина да вляза помърсена, каквато всъщност бях, и да изляза пречистена, реновирана и статична.
Влязох в банята.
Свалих си дрехите.
Пуснах си косата.
Не си изтрих грима.
Маската стоеше.
Пуснах водата.
Беше топла.
Усилих струята до вряла.
Избрах си нечетен брой градуси.
И затече.
Потече.
Струята се спускаше по мен като малки хлъзгащи се капки киселина.
Косата ми беше залепната за скалпа, сякаш бях от гипс.
Всяка мисъл сега се беше вцепенила.
В главата ми беше блок.
Тръгна към лицето ми.
Очите още държах отворени, за да усещам парещата истина.
Картинката пред мен беше опушена и задушена.
Задушени зеленчуци.
Пара.
Зеленчуци на пара.
Очите ми на пара.
Изяж ги!
Устните ми бяха отворени и големи.
Готови да се пукнат като балонче.
Киселината влизаше и излизаше от устата ми, преливаща като вана.
Целувките й бяха горещи.
Шията ми се изправи и изпъна .
Киселина се стичаше надолу.
Гърдите ми изтръпнаха.
Коремът ми се сви като стафида.
Бедрата ми се  лутаха наляво-надясно.
Ходилата ми танцуваха неспокойно.
Беше малка, бяла баня.
И нещо умря в този час там, в тази бяла баня.
Една нужна смърт на мисли, желания, пориви и знаци.
Киселината уби въшките, лазещи по главата ми.
Разтърках косата си, беше влажна и малка.
Стиснах я в малко кокче, пристегнах жестоко с ластика и изтрих парата от огледалото.
Погледнах се.
Погнеднах я.
....................
Нищо.

Водата все още беше киселинна и вряла.
Цялото ми тяло трептеше от червенина.
Спрях водата.
Подхлъзнах се и паднах.
Ожулих си ръцете, колената.
Огледалото се запоти.
Станах и отново изтрих парата от него.
Погледнах се.
Погледнах я.
.............................
Нищо.

Пуснах водата.
Студ и лед.
Пуснах си косата и си изправих бедрата.
Ледът вцепени всяка мисъл в мен.
Всеки импулс замръзна.
Сложих органите си във фризера с ненужни желания и започнх да се въртя в кръг около собствената си ос.
Подхлъзнах се, охлузих се жестоко, но водата не спираше да леденее.
Без милост.
Станах.
Спрях водата.
Отворих тоалетната чиния и си наврях главата вътре, дълбоко-дълбоко.
Дишах. Дишах. Дишах. Дишах.
Не помня как дишах.
Виках.
Съдрах се от викане.
Сбръчках се.
Правих грозни гримаси.
ВИКАХ
ВИКАХ
ВИКАХ
Въртях си главата и изпусках огън.
Налягането гълташе мръсотията от всяка затворена пора по лицето ми.
Сега всяка затворена пора беше отворена.
За миг чух тишината...викайки в шумотевицата от балони.
Почувствах утеха....там, завряна с глава в тоалетната чиния.
Постоях секунди с отворени очи.
Изправих се, от косата ми капеше лед.
Понечих да пусна водата.
Нямаше такава.
Беше спряла.
Помъчих се да отключа вратата- не успях.
Потърсих хавлия- не открих.
Опитах да отворя прозореца- не успях.
Банята беше малка.
И бяла.
Аз бяха гола.
Сама.
С противоречиви мисли.
Променлива телесна температура и мечти.
Имаше предостатъчно време докато някой се върне, опита да отключи и ме намери, лежаща на пода.
Там.
Имаше предостатъчно време за размисъл.
Цяяяяяяла вечност.

Косата ми беше мокра.
Премокра.
Малките въшки бяха изчезнали.
Дори и тях не успях да открия.


Изтрих огледалото.
Погледнах се.
Погледнах нея.

.........................